Къде ще отиде вашият пластмасов боклук сега, когато Китай не го иска? Facebook Twitter Flipboard Имейл 13 март 20194:28 PM ET
Остави съобщение
Пластмасов боклук от Trader Joe's и карта на AARP надничат от хълмовете пластмасов боклук, натрупан в Индонезия.
Това е знак за ново глобално затруднение: какво трябва да правят богатите страни с пластмасовите си отпадъци след като Китай вече не ги купува?

Години наред Америка продава милиони тонове използвани чаши от кисело мляко, контейнери за сок, бутилки от шампоан и други видове пластмасови боклуци в Китай, за да бъдат рециклирани в нови продукти.
И не беше само в САЩ. Около 70 процента от световните пластмасови отпадъци отиват в Китай – около 7 милиона тона годишно.
Множество китайски милионери бяха изсечени, когато бизнесът за рециклиране стартира и процъфтява. Разбира се, те платиха за световния пластмасов и хартиен боклук, но направиха много повече пари от преработката му и продажбата на получените суровини.
Но миналата година китайското правителство хвърли бомба върху световния бизнес с рециклиране: То намали почти целия внос на боклук. И сега голяма част от тази пластмаса се изпраща до други страни, които нямат капацитет да я рециклират или да я изхвърлят безопасно.
За да разберем настоящата ситуация, трябва да се върнем няколко десетилетия назад във времето.
Ражда се милиардер
През 1995 г. Джан Ин стартира компания за рециклиране на хартия в Китай, наречена Nine Dragons. Тя ще стане първата жена милиардер в Китай. Китай иска скрап хартия и пластмаса за рециклиране в повече продукти и Ин завладява пазара.
Мартин Бурке ръководи една от най-старите операции за рециклиране в САЩ като част отЦентър по екологияв Бъркли, Калифорния. „Имаше брокери, които обикаляха света и изкупуваха всяко парче пластмаса, което можеха да намерят, и плащаха най-скъпите долари за това“, казва той.
Имаше и тази брилянтна тактика за увеличаване на печалбите: пристанищата на западното крайбрежие на САЩ бяха пълни с празни китайски корабни контейнери, дошли да доставят стоки на американските потребители. „Така че имаше много смисъл да изпратим [отпадъците] през пристанището с празен кораб, който така или иначе се връщаше обратно“, казва Бурк.
За американските рециклиращи компании това беше твърде добра сделка, за да я пропуснат. Много видове пластмаса – торбички, чаши, пластмасови опаковки, тънък филм – машини за сортиране на гума в центровете за възстановяване на материали в САЩ и не представляват почти никаква стойност за рециклиращите.
Експертът по отпадъците Джо Дънлоп от съоръжението за оползотворяване на материали в окръг Атина-Clarke близо до Атина, Джорджия, обясни проблема. Конвейерните ленти доставят тонове боклук всеки час, като магнитите отклоняват метала и хартията, отиващи в кофите за рециклиране. Част от пластмасата също се събира в контейнери, ако може да се рециклира - бутилки, например. Но останалото, като кутия, покрита с пластмасово фолио - тънки гъвкави листове пластмаса - не е лесно за рециклиране.
Той изважда 2-фута-квадратно парче картон от 10-футова купчина боклук. „Картонена кутия, увита в нашия No. 1 замърсен, пластмасов филм“, казва той. „Това е просто лошо. Какво е толкова ужасно в една картонена кутия, че трябваше да отидат и да направят това с нея?“
Комбинацията от картон/пластмаса първоначално съдържаше напитки, казва той, „но трябвало ли ви е някога да разопаковате контейнери? Това е болка в задника.“
Dunlop казва, че голяма част от тази пластмаса е безполезна, когато става въпрос за рециклиране в Съединените щати. Най-често се озоваваше в сметищата, докато не се появи Китай.
Китай имаше достатъчно капацитет за обработка на пластмаси и много евтини работници, които да сортират рециклируемите материали от нерециклируемите. До 2016 г. САЩ изнасяха почти700 000 тона годишносамо в Китай. Като цяло Китай е внесъл 7 милиона тона от цял свят.
Преди около пет години китайското правителство започна да се тревожи за целия този боклук, който идва. Голяма част от пластмасата беше замърсена с неща, които затрудняваха и скъпо рециклираха – хартия, хранителни отпадъци, пластмасова обвивка (която не подлежи на рециклиране). А част от пластмасата беше трудна за рециклиране и следователно неизгодно да се внася.
Още повече, че много пластмаса се е промъкнала нелегално, без разрешителни. Тези прелитащи--нощни рециклиращи изхвърлят неща, които не могат да рециклират, причинявайки замърсяване на сушата и във водните пътища.
Всъщност Бурк всъщност проследи част от пластмасовия скрап от операцията си в Бъркли. През 2016 г. той зарови GPS транспондер в една от балите си с хартиени и пластмасови отпадъци от Екологичния център. Брокерите на отпадъци го купиха. Той проследи електронните сигнали на транспондера до град в Китай. След това Бурк се свърза с местните жители, за да документира какво се е случило с него. Те докладваха на Бурк какво са видели.
„И това, което открихме, потвърждава някои от най-лошите ни кошмари: изхвърляне в местния каньон на материали, които не могат да се рециклират, пластмаса в земеделската земя, включена в почвата на царевичните полета наблизо“, казва той.
Китай казва не
Така че китайското правителство предприе репресии.
През 2017 г. правителството започна значително да намалява вноса на пластмасови отпадъци. Тогава голямата бомба: през януари 2018 г. забрани почти целия внос. Миналата година Китай е поел по-малко от 1% от общия си брой за 2016 г.
Това означава, че огромно количество пластмаса търси къде да отиде. Особено, казва Бурке, в Западните САЩ, където общностите зависят силно от китайската търговия.
„Голяма част от него се складира“, казва той. „Знаеш ли, хора, които имат складови площи.“ Много общности - катоЮджийн, Оре. — временно спря да събира неща като кутии от кисело мляко и бутилки от шампоан, които отиваха в Китай.
Кийф Харисън ръководи организация с нестопанска цел, нареченаПартньорство за рециклиранекойто работи за подобряване на процента на рециклиране. Тя казва, че повече пластмаса в САЩ сега завършва на сметища или се изгаря, което създава замърсяване. И тя казва, че объркването е обезкуражаващо за потребителите. „Много е трудно да се включва и изключва рециклирането“, казва тя. „Не можете да кажете на вашите граждани „Днес смене рециклиранеповече, но следващата седмица ще започнем отново. "
Харисън казва, че ако рециклиращите предприятия в САЩ искат да се справят с проблема, те се нуждаят от помощ. От една страна, те се нуждаят от повече добра, ценна пластмаса – бутилки и вани като тези, в които се доставя препаратът, например, които са по-лесни за рециклиране в сурова пластмаса, която могат да препродадат в САЩ. „Истината е, че само половината американци могат да рециклират у дома толкова лесно, колкото да изхвърлят нещо“, казва тя. „Така че това е първа стъпка, която трябва да коригираме.“
Нови дестинации
Междувременно доставките на пластмасови отпадъци към други страни от Югоизточна Азия рязко се увеличиха. Износът от САЩ за Тайланд скочи с почти 7000 процента за една година. Малайзия се покачи с няколкостотин процента. Тези числа спаднаха през 2018 г., след като тези страни намалиха вноса.
Стив Уилсън е екологичен активист и режисьор на документални филми, който работи с проект за отпадъците, нареченИсторията на нещата. Той също така работи с екологична група, наречена Ecoton в Индонезия, друга голяма страна вносител. Уилсън посети град близо до завод за рециклиране в град Сурабая. Заводът приема хартиени бали, смесени с пластмаса.
„Тази пластмаса се отделя от фабриката за хартия“, казва той. „Изхвърля се в съседната общност и тогава единственият начин да се отървете от него е да го изгорите открито. Използва се и като гориво за вряща вода за производство на тофу в малки фабрики за тофу навсякъде . ... Въздухът, водата и земята (са) засегнати от това.“
И той е този, който е документирал уникални американски елементи, които показват откъде идва голяма част от боклука – „Като AARP карти с имена върху тях. Така че очевидно знаете откъде идва това.“
