Историята на найлоновите торбички

Cybertron откри пластичността на нитроцелулозата и нещата, които правеше, бяха все още непроницаеми. Той го използва, за да направи няколко красиви купички за ориз, чаши, бутилки и чайници. Той се възхищава на шедьоврите си и пише писмо до своя приятел, известния учен Фарадей. За съжаление Фарадей не се интересуваше, докато не се появи фотограф. Фотографът Александър Паркс има много хобита и фотографията е едно от тях. През 19-ти век хората не са можели да купуват готов-фотографски филм и химикали, както правеха днес, и често трябваше да правят това, от което се нуждаеха. Така че всеки фотограф трябва да е и химик.

"Прародителят" на този магически материал е най-разпространената целулоза в растенията.

През 1845 г., когато химикът Себтан, който живее в град Базел в северозападната част на Швейцария, експериментира у дома, случайно удари масата с концентрирана сярна киселина и концентрирана азотна киселина. Той набързо взе престилката на жена си, за да избърше масата. Смесена киселина. След забързаното окачва престилката на печката и я пече. Неочаквано престилката хлопва и изгаря и моментално става на пепел. Кибертрон се върна в лабораторията с това „значимо откритие“ и повтарящи се „злополуки“. След много опити Cybertron най-накрая откри причината: основният компонент на оригиналната престилка беше целулоза, която беше в контакт със смес от концентрирана азотна киселина и концентрирана сярна киселина, за да образува нитроцелулозен естер, който по-късно беше широко използван в нитроцелулозата. .

Един от материалите, използвани във фотографията, е "памукът", който е "нитроцелулозен" разтвор, тоест разтвор на нитратна целулоза в алкохол и етер. Използван е за залепване на фоточувствителни химикали към стъкло, за да се направи еквивалент на днешния фотографски филм.

През 50-те години Паркс разглежда различни начини за обработка на памука. Един ден той се опита да смеси памука с камфора. За негова изненада, смесването произвежда гъвкав материал, който може да се огъва. Паркс нарече веществото "Паксин", което беше най-ранната пластмаса.

Паркс използва "Paxin" за направата на различни предмети: гребени, химикалки, копчета и бижута. Паркс обаче не е много наясно с бизнеса и е загубил пари от собственото си бизнес начинание. През 20-ти век хората започват да изследват нови приложения на пластмасата. Почти всичко в семейството може да бъде направено от някакъв вид пластмаса.

Продължавайте да развивате резултатите от Parks и печелете от него и го оставете на други изобретатели. Джон Уесли Хаят, печатар от Ню Йорк, видя тази възможност през 1868 г., когато компания-за производство на билярд се оплака от недостиг на слонова кост. Hayat подобри производствения процес и даде ново име на "Paxos" - "Civil" (фалшива слонова кост). Той получи готов-пазар от производители на билярд и скоро направи различни продукти от пластмаса.

Ранните пластмаси са били склонни към огън, което ограничава обхвата на продуктите, използвани за направата им. Първата пластмаса, която успешно издържа на високи температури, е "Beckerett". Лео Бекланд печели патента през 1909 г.

През 1909 г. Баеланд от Съединените щати за първи път синтезира фенолни пластмаси. През 30-те години на миналия век найлонът е въведен и е наречен "комбиниран от въглища, въздух и вода, по-тънък от паяжината, по-твърд от стомана и по-добър от коприната". Тяхната поява поставя основата за изобретяването и производството на различни пластмаси. Поради развитието на нефтохимическата промишленост през Втората световна война, пластмасовите суровини заменят въглищата с петрол и индустрията за производство на пластмаси също се развива бързо.

Пластмасата е много лека субстанция, която може да бъде омекотена чрез нагряване при много ниска температура и може да бъде направена в различни форми по желание. Пластмасовите продукти са цветни, леки, без страх от падане, икономични и издръжливи. Появата му не само донесе удобство в живота на хората, но и значително насърчи развитието на индустрията.