Глобалните химически гиганти са водещи в индустрията за въглеродна неутралност
Остави съобщение
През 2021 г., докато световната икономика се възстановява, глобалните емисии-на въглероден диоксид, свързани с енергията, се повишиха с 6 процента спрямо 2020 г. до 36,3 милиарда тона, най-високото ниво в историята. През 2021 г. глобалните емисии на въглероден диоксид са се увеличили с повече от 2 милиарда тона в абсолютно изражение, най-голямото увеличение в историята. Химическата промишленост е ключова за постигане на въглеродна неутралност, като се има предвид нейният интензитет на емисиите и ролята на химическите материали и технологии в ниско-въглеродни решения.
Под натиска на намаляването на въглеродните емисии световните химически гиганти реагират активно. Според скорошно проучване, проведено от Chemistry Week в Съединените щати, 69% от 100-те най-големи химически компании по годишни продажби са обещали да станат въглеродно неутрални до 2050 г., а 86% са поставили временни цели за намаляване до 2030 г. Глобалните химически гиганти остават лидери в индустрията с неутрални въглеродни емисии.

Целите за намаляване на емисиите за химическата промишленост все още са неадекватни
Chemistry Week заяви в своето проучване, че химическата промишленост е най-интегрирана с три основни индустрии, отделящи парникови газове: транспорт, енергетика и индустрия. Химическата промишленост консумира повече от 10 процента от изкопаемите горива и отделя 29 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид годишно, повече от която и да е страна с изключение на Китай и Съединените щати. За да ограничи затоплянето до 1,5 градуса по Целзий, светът трябва да достигне пика на емисиите на парникови газове до 2025 г. и да намали емисиите с 43 процента до 2030 г., каза Международният панел по изменение на климата (IPCC) в своя доклад за изменението на климата 2022: Смекчаване. Следователно химическата промишленост поема глобалната задача за намаляване на въглерода.
Засега обаче климатичните цели, определени от химическите компании, все още не отговарят на изискванията на IPCC. От 87 химически гиганта, които са си поставили цели за 2030 г., само 24 са си поставили за цел намаляване на парниковите газове с повече от 43%. Шестдесет-от 28 компании в САЩ са се ангажирали да постигнат нетни нулеви емисии до 2050 г., 68 процента от компаниите в Азиатско-тихоокеанския регион като цяло са се ангажирали да постигнат нетни нулеви емисии до 2050 г., а 77 процента от компаниите в Европа, Близкия изток и Африка са се ангажирали да постигнат нетни нулеви емисии до 2050 г.

Водещи компании са задали технологични насоки
Сред компаниите химически гиганти като BASF и Dow, които имат най-високи продажби и най-силни възможности за научноизследователска и развойна дейност, са основните доставчици на технологии за намаляване на въглерода и инвестиции. От тях Dow планира да инвестира около 1 милиард долара годишно за надграждане и декарбонизиране на своите глобални активи, докато BASF ще инвестира повече от 4 милиарда евро в своите цели за опазване на климата до 2030 г.
Технологично Dow и BASF са шампиони в две технологични направления. Dow избра да използва технологията за улавяне, използване и съхранение на въглерод (CCUS) и чиста декарбонизация на водород. Компанията обяви изграждането на първата в света инсталация за крекиране на етилен с-нулеви{3}}емисии, използваща технологията CCUS във Форт Саскачеван, Албърта, Канада. Освен това Dow обяви план за фаза III в своя нефтохимически завод в Terneuzen в Холандия, който ще използва чист водород и други революционни технологии с цел намаляване на емисиите на CO2 с повече от 40% до 2030 г. и ускоряване на целта си за въглеродна неутралност до 2050 г. Basf каза, че ще се съсредоточи върху ниско-въглеродни производствени технологии, като например разработване на електрически нагрявани парни крекинг пещи, технология за производство на водород с ниски{10}}емисии, електрически термопомпи за производство на пара и възобновяема енергия. В момента Basf изпълнява повече от 250 технически и организационни проекта за намаляване на потреблението на енергия и подобряване на конкурентоспособността. Но иновационният цикъл на химическата промишленост обикновено отнема повече от десетилетие, за да се комерсиализира и технологията може да не е налична до след 2030 г.
Енергийният преход е основен приоритет
Ларс Кисо, президент на нетния нулев бизнес на BASF, каза, че енергийният преход е едновременно баласт и котва за химическата индустрия да се придвижи към нулеви емисии. "Химията е трансформация на материята. Всички тези процеси изискват енергия и това няма да се промени фундаментално в бъдеще, но можем да променим начина, по който произвеждаме енергия." Цената на възобновяемата енергия обаче все още е проблем за химическите гиганти и ще изисква допълнителни усилия.

Според IPCC цената на чистата енергия, като слънчева, вятърна и батерии, е намаляла с 85% през последното десетилетие, но все още не е достъпна за бизнеса. Доу казва, че е трудно да се предвиди кога и дали следващото поколение чиста енергия, като зелен водород и модулна ядрена енергия, ще достигне паритет на разходите. Basf вярва, че за да бъде конкурентоспособна, цената на зелената енергия в Европа трябва да бъде в рамките на 40-50 евро за мегаватчас.
Декарбонизацията е огромно и многостранно предизвикателство: компаниите трябва да бъдат климатично неутрални, цифрови и кръгови едновременно. Но тъй като химическата промишленост се занимава с първоначални разходи, производството на продукти с нисък въглероден отпечатък ще означава повече усилия и по-високи разходи. "Така че имаме нужда от нов вид сътрудничество между политиката, бизнеса и обществото. Може да се предвиди, че крайният клиент трябва да е готов да плаща по-високи цени." Кисьо каза.
